Белоградчик
Город Белоградчик расположен в окружение удивительных скал, которые природа ваяла на протяжении 200 млн. лет. Благодаря своим фантастическим очертаниям они принадлежат к самым живописным природным феноменам Болгарии.
Подлинной жемчужиной города является Белоградчикская крепость "Калето".
Разходката в този малък град с огромен туристически потенциал направихме през два много горещи дни на август 2012г. Пристигнахме предния ден след като пресякохме цяла България – от Кърджали, през Скравена, Ботевград, Враца.
Вечерта прекарахме в „разузнаване" на местността. Невероятните скали се извисяват от самия център на Белоградчик и изглеждаха още по-загадъчно, окъпани в лъчите на залязващото слънце.
Веднага въображението започва да уподобява формите на скалите с гъби или загадъчни същества.
Всичко се е получило в течение на милиони години изветряне.
Колкото и опасни да изглеждаха, скалите привличаха с невероятния си червеникав цвят и топлината, коато отдаваха в августовската вечер – как да не се покатериш на тях!
На сутринта се отправихме към прочутата Белоградчишка крепост „Калето", която е под № 15 в 100 НТО.
Пристигнахме много рано пред портите на крепостта, още не беше отворено.
Разгледахме наоколо и забелязахме интересен паметник на убитите по време на Въстанието от 1850г., за което разказахме в статията за Раковишкия манастир. Някои от въстаниците се крият в крепостта. Обещано е помилването им, ако се предадат. При опита им да излязат от малка врата в крепостната стена, те биват съсечени от турците.
Главите им се търкулват до мястото на днешния паметник.
Влизаме в крепостта и дъхът ни спира!
Яркото слънце ни заслепява и прави още по-невероятно чувството, че се намираме в една необикновена крепост.
Тук се съчетава могъществото и игривостта на природата със майсторството на човешката ръка и превратностите на историята. Увлекателният разказ на безплатния гид ни повежда от времето, когато са се формирали тези скали на дъното на праисторическото море, през епохата на римляните с първите опити да се построи крепост, през времето на цар Иван Срацимир, който построява тук крепост, отстъпваща само на неговия замък Баба Вида, през тъмното турско робство, когато тук е командвал и Хайдут Велко, и италиански инженери са разширили и укрепили крепостта в началото на 19в., а за последно като истинска военна крепост „Калето" се е използвала през Сръбско-българската война през 1885 г.
Не успяваш да се насладиш на гледката на дебелите крепостни стени и обширния двор.
Оттук се разкрива един прекрасен изглед към сгушения в подножието на крепостта Белоградчик!
Красивите скални образувания имат своите имена, но вятърът ги променя всеки ден и е още по-интересно да не се съгласяваш с традиционните названия, а да откриваш свои фигури в причудливите форми.
Тук разходката е приятна и защото всичко е обезопасено с перила, а на трудните места има стълби за улеснение.
Заслужава си да се „помъчиш" малко, за да се изкатериш на върха. От там се шири поглед до Дунав и Сърбия над море от зеленина и червени скали.
Няма по-красиво място!
Тук често се снимат филми – по-големите деца ще си спомнят съветския филм „Децата на капитан Грант", а съвременните кинолюбители ще познаят кадри от италианския сериал „Капитанската дъщеря".
С нежелание напускаме този вълшебен скален свят, но жаркото слънце ни подканя да се насочим към намиращата се само на няколко километра прохладна и също толкова невероятно пещера „Магурата".
| 
